История на хомеопатията

Създател на хомеопатичния метод на лечение е немският лекар д-р Самуел Ханеман. Живял в края на 18-ти и началото на 19-ти век, той е е един от най-ерудираните лекари в историята на медицината. През 1790 година напуска лекарската си практика, огорчен от тенденциите  в господстващата медицина  - при лечение на тежко болните да се правят кръвопускания и клизми, за да се изгони причинителят на болестта от човека. Ханеман казва: „Не искам да бъда убиец или човек, който по този начин влошава живота на своите съграждани.” Докато се опитва да изхранва семейството си като преводач, случайно попада на учението на шотландския лекар и фармаколог Уилям Кулен. Доктор Кулен пишел, че хининът, използван за лечение на интермитентна маларична треска, може да предизвика у здрав човек симптоми, наподобяващи същата тази треска, ако се приеме във високи дози. В продължение на 10 години: от 1799г. до 1810 г., Ханеман събира наблюденията на изтъкнати за времето си лекари, провежда многобройни експерименти със здрави изпитатели и лекува стотици болни по новия терапевтичен метод. През 1810 год. той формулира основните принципи и закони на хомеопатичното лечение. Те са изложени във фундаменталното му произведение „Органон на лечебното изкуство“.Така в началото на 19-ти век възниква една цялостна за времето си, завършена в теоретично и практическо отношение, лечебна система. Преди откриването на антибиотиците, с хомеопатични лекарства са лекувани смъртоносни за времето си заболявания като коремен тиф, злокачествена скарлатина и холера. Например: през 1813 година Ханеман лекува с хомеопатични лекарства 184 болни от коремен тиф, без да загуби нито един от тях.

Хомеопатичното лечение постепенно запада през 20-ти век.Откриването на сулфонамидите и антибиотиците, настъпилите промени в бита на хората,  модернизацията и навлизането на нови научни технологии в медицината, пораждат илюзията, че основните проблеми, засягащи здравето на човека, са намерили своето решение. Продържителните хомеопатични прегледи и внимателното, подробно изследване на болния, отстъпват на инструменталните методи и агресивното лекарствено лечение. Безспорно, то е необходимо и благодарение на него се лекува успешно туберкулозният менингит, при който навремето смъртността е била 100%; за няколко седмици се изчиства сифилисът, стабилизират се ходжкиновите лимфоми, контролира се развитието на някои видове рак и т.н. При тези и други тежки заболявания, които надвишават възможностите на имунната система, приемът на алопатични медикаменти е оправдан и задължителен.

Интересът към хомеопатията се пробужда отново преди двадесетина години. По това време лекарите, болните и обществото като цяло, постепенно започват да разбират, че предписването на все по-силно действащи химически лекарства не води до трайно решаване на здравословните проблеми на хората. Нещо повече: оказва се, че голям брой от лекарствата, заедно с лечебните си свойства имат и сериозни, нерядко опасни странични ефекти. Знае се например,че всички противоаритмични медикаменти могат да доведат до проаритмия /да провокират появата на други аритмии/ и съответно до ритъмна смърт. Безразборната употреба на антибиотици става причина за рязко нарастване на резистентността на микроорганизмите и значително усложняване на броя на алергичните усложнения. Освен това води след себе си до дисбактериоза и съпътстващи микотични усложнения, които нерядко се лекуват трудно и продължително.

 

« назад