За хомеопатията

ХОМЕОПАТИЯТА Е ТЕРАПЕВТИЧЕН МЕТОД, КОЙТО СЕ ОСНОВАВА НА ПЪЛНО И ТОЧНО КЛИНИЧНО НАБЛЮДЕНИЕ, КОЕТО ВОДИ ДО ПРЕДПИСВАНЕ НА ХОМЕОПАТИЧНИ ЛЕКАРСТВА, ЧИИТО ПОКАЗАНИЯ СЕ БАЗИРАТ НА ОРИГИНАЛНА ФАРМАКОЛОГИЯ, ИЗХОЖДАЩА ОТ ЕКСПЕРИМЕНТАЛНО УСТАНОВЕНО ПОДОБИЕ. ХОМЕОПАТИЧНИЯТ МЕТОД ИЗПОЛЗВА ЛЕЧЕБНИТЕ ВЕЩЕСТВА В МАЛКИ ИЛИ БЕЗКРАЙНО МАЛКИ ДОЗИ. Условията за провеждане на хомеопатичното лечение са:

Наличие на обратими увреждания или функционален синдром, т.е болестта да е довела до функционални и обратими увреждания в тъканите и органите.
Организмът на болния да има запазена реактивна способност, т.е. възможност да реагира на добре подбраното хомеопатично лекарство.
Наличие на вещество, което при изпитване върху здрави доброволци, да е довело до патологията, наблюдавана при пациента.

Принципът на подобието е забелязан от Хипократ и неговата школа пет века преди нашата ера.Още тогава лечителите установяват, че често се наблюдава сходство между токсичното и терапевтичното действие на дадена субстанция. Например белият кукуряк/veratum album/ предизвиква в токсични дози силна диария и повръщане, а в малки дози същото вещество се е използвало за лечение на епидемиите от азиатска холера, т.е. има сходство между токсичния и терапевтичния ефект на растението. По същия начин испанската муха /cantharis/ в токсични дози предизвиква цистит или хематурия, а в малки дози се е използвала за лечение на пикочни инфекции-още един пример за сходство между токсичното и терапевтичното действие на дадено вещество. Затова Хипократ казва: „Същите тези неща,които са предизвикали болестта я лекуват“.

« назад