Пътят ми до хомеопатията

Казвам се д-р Светлана Павлова и съм родена в гр. Велико Търново, където израснах и завърших средното си образование. Възпитаник съм на Математическа гимназия. Завършила съм медицина във ВМИ гр.Плевен. Дълги години съм работила като терапевт и семеен лекар. При практикуването ми като лекар ми е правило впечатление, че някои от пациентите ми  боледуват по-често и  прекарват дори обикновените настинки много тежко, а други боледуват много пo- рядко и с много пo- добър резултат при приложението на правилно подбраните медикаменти.

Да се замисля върху методите, с които лекувам пациентите си, както и върху приложението на антибиотици и температуропонижаващи средства при всяка, дори и при лека бактериална инфекция, ме накараха моите две дъщери.  През тинейджърските им години, когато се утвърждаваха като личности и се противопоставяха на всичко, което аз като родител правех за тях; когато биваха болни ме поглеждаха право в очите и ми казваха: „Няма да ти пием лекарствата. Всички лекари сте еднакви! Когато някой е болен му давате антибиотик, сироп за кашлица, капки за нос и витамини. Кое е толкова трудно, за да бъдеш лекар?” Прямотата, с която двете описваха една рутинна лекарска прескрипция ме изненадваше, но същевременно ме караше да се замислям.

Всеки индивид е толкова уникален и различен, боледува по различен начин, имунитетът и компенсаторните възможности  на всеки болен са различни, а лекарските прескрипции доста често си приличат, като понякога са почти еднакви - разбира се, когато става въпрос за остро настъпило заболяване: хрема, ангина, синузит, бронхит. И докато дъщерите ми бяха по-малки, успявах по някакъв начин да им дам необходимите лекарства, но когато пораснаха достатъчно, категорично отказваха да приемат антибиотици. И какво се случваше? По-малката ми дъщеря боледуваше два-три дни и оздравяваше без антибиотик, докато по-голямата боледуваше тежко, с висока температура, силна отпадналост, непрекъснати и мъчителни кашлици и накрая се налагаше да приема широкоспектърни и мощни антибиотици, и много други медикаменти.

Разбирах, че нейната имунна система е по- слаба и с помощта на мощни имуностимулиращи и имуномодулиращи медикаменти се опитвах да променя имунитета й, но той се повлияваше само при непрекъснатия прием на имуностимуратори. В момента, в който престанеше да приема имуномодулиращи медикаменти, при настъпването на по-сериозно застудяване отново се разболяваше тежко и продължително. От няколко години е студентка в Музикалната академия на гр.Пловдив, където изучава цигулка. В един хубав октомврийски ден отидох да я видя. Тя трябваше да свири, но се притесняваше от мен, затова реших да посетя Пловдивския медицински университет. Беше събота и за моя изненада в университета имаше доста колеги. Започваше учебната година по клинична хомеопатия. Реших да остана на лекцията и да чуя от самия преподавател - французин за какво става дума.

Така започнаха моите срещи с хомеопатията и с лекарите-преподаватели,  доказани клинични хомеопати. По време на двегодишния курс на обучение намерих отговор на много от въпросите, които съм си задавала като клиницист; опознах хомеопатията като терапевтичен подход и се убедих в нейните възможности; в мястото на лекаря клиницист, който търси начин максимално да помогне на пациентите си, без да им навреди. С изключително голямо желание очаквах семинарите по хомеопатия, срещите си с моите ентусиазирани колеги, изучаващи тази уникална алтернативна медицина и с  преподавателите- водещи клинични хомеопати, които не само ни обучаваха и ни разкриваха възможностите за приложението на хомеопатичните медикаменти, но споделяха и опита си  при лечението на много заболявания с този тип  лечение.

« назад